Поетът Денис Олегов и новата му книга "Вечен чужденец" - за това да си чужд на комерсиална

Поетът и журналист Денис Олегов се "завърна" гръмко с новата си книга "Вечен чужденец". В нея той отново засяга социалната тема, несправедливостта и води своеобразна битка за нормалност в един не толкова нормален свят. Наполовина българин, наполовина руснак, той все пак няма предвид генетичната, а комерсиалната отчужденост. Повече за посланията, отправени в стихосбирката, той разказва пред Able Zone:

Какво те върна пак към писането след известна пауза? Къде и за колко време написа новите стихотворения? Колко общо са те всъщност?

Това, че човек не издава, не значи, че той не пише. Случва се така, че е нужна определена литературна хигиена, т.е. да бъде публикувано само

най-доброто на този етап. Не съм привърженик на концепцията „ще издавам всяка година книга, за да не ме забравят“, защото не се вижда прогресът при даден автор. Ако трябва да съм честен, не броя колко стихотворения пиша, важното е идеята да бъде предадена по стойностен начин. Една част са писани в Москва, където уча, други – в различни кътчета на България, няколко даже по време на участието ми в една конференция във Виена. Взех си тази почти 4-годишна пауза от издаване, за да не бързам и да не предлагам половинчати неща.

Прави впечатление, че нотката в тях е предимно студена. Говори се за самота, за война... Защо говорим пак за войната, има ли общо със сегашната криза?

Аз не съм най-топлият човек (смее се). Както казва Герман Лукомников: “Пиша това, което виждам“. Хората са станали прекалено стереотипно мислещи и са забравили да разбират другия, от което извира и цялата тази агресия. Сякаш индивидът днес по-скоро се чувства войник, който има мисията да оцелее. Говорим пак за войната, личностна и фракционно-обществена, защото тя е факт и ако човек мисли трезво, адекватно е да бъдат повдигнати тези въпроси.

Защо "вечен чужденец"? Това ли е чувството да си неразбран сред обществото, следващо модерното и бездушното? За България ли говориш?

Генетично заложено ми е да съм вечен чужденец. Никога няма да съм напълно българин като майка си, нито ще съм напълно руснак като баща си. В концепцията на книгата вечният чужденец е този, който е чужд на комерсиалната страна на живота. Като цяло, ако отново трябва да цитирам, Георги Рупчев още навремето е заявил, че „поезизята е инстинкт за неприспособимост“. Не е работа на обществото да разбира мен или когото и да е било, то не вижда по-далеч от илюзиите си.

Не говоря само за България. Говоря за света, защото когато човек пътува малко повече, разбира, че и на много други места хората имат същите проблеми, тревоги и борби. В книгата има стихове за различни точки на света като древен Рим, Палестина, Русия, Египет, следвоенна Германия. Социалните проблеми не са само локални, но и световни.

Стихотворението "Пророчество" се състои едва от четири реда. Има ли други подобни миниатюри в книгата? Експериментираш ли и с този жанр вече?

Имам и миниатюри, имам и свободен стих. Хубаво е човек постоянно да експериментира и да търси нови форми за изразяване. Формата е вторична пред смисъла, но е хубаво да покажеш, че не пишеш винаги едно и също и можеш да предложиш разнообразие.

Отново говориш за социалната несправедливост. Защо именно тази тема според теб е важна и трябва да бъде засегната в творбите ти?

Основният проблем на социалната тема е, че в момента тя е или умишлено заобикаляна, или използвана само за политически цели. Темата е важна, за да може хората да помислят върху случващото се и да не бъдат оставени да се водят за носовете от онези, които казват какво е правилно и какво не, кой е добър и кой е лош. Светът винаги ще бъде несправедлив и нечестен, така е устроен, но ми се иска чрез тези стихотворения да накарам обществото да се види отстрани и да разбере колко разрушителен начин на живот водим. Може би имаме капацитета да направим мястото, на което живеем, поне малко по-добро място.

Кои читателски чувства и мисли се стремиш да повдигнеш?

Не мога да имам очаквания към читателя, защото хората, до които достига тази книга, са достатъчно различни. Да кажа конкретно значи да издам какво съм искал да кажа и да разваля цялата магия. Често се случва и читателите да намерят съвършено нов смисъл на написаното, за който дори не съм се сещал. Така че ако книгата предизвиква някаква реакция, дори тя да е негативна, значи мисията е изпълнена.

7. От какво са продиктувани авторските ти такива? От абсолютно всичко. Но отново ще се върна на факта, че основно „пиша, каквото виждам“.

Да очакваме ли завръщането на Денис Олегов? Работиш ли по следващи творби в момента?

„Вечен чужденец“ си беше едно завръщане, ще минат поне година-две, докато успея да представя книгата така, както желая. Имам много идеи, но ще ми трябва доста време, за да ги завърша. Книга не се пише от днес за утре освен ако не бързаш да се докажеш и не направиш куп грешки и недомислици.

Как се опитваш да стигнеш до младото поколение, до своите връстници чрез стиховете?

За съжаление или за радост, днес трябва да си малко или много публична личност. Постоянно участвам в литературни четения, премиери, всяко събитие е промотирано в медиите, доколкото е възможно. Старая се да помагам на млади автори, правещи първите си стъпки в писането, било то с редакция, или просто със съвет. Има хора, които се интересуват от литература, въпросът е да се достигне до тях.

Книгата "Вечен чужденец" в продажба ли е? И откъде можем да си я купим?

Благодарение на издателство „Лексикон“, книгата е налична в по-големите книжарници. А най-лесно е да се купи от техния сайт, който е на един клик разстояние.

Стихотворения от новата книга:

ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ

Аз нямам право на родина, аз нямам право на отечество! Един човек с невзрачно минало, лишен от стадната ви нежност. Не коленича на аудиенции, не мразя "правилните" хора, не следвам модните тенденции, защото пак ще съм виновен. Осеян е атласът с черни точки: гори ненавист в мрачна пролет. Война е. Всекиго ще сочат: "противен е, опасен, болен"! На срам прилича тази гордост - да мачкаш "вражеския" лагер. Но вече свикнали са хората да следват стъпките на стадото. Аз съм избран и съм отхвърлен, самотник със бодлив венец. Избирам да избирам пътя си - за всички вечен чужденец.

* * *

С малка торба и със няколко къшея човекът преживяше тъжната зима. Лежи незавит. А мястото - същото - студена скамейка и снежна градина. Той хляба в дланта си корава сковава по навик го гали и тайно въздиша. От болка по-жълт глухо изгревът пада. И падат със него премръзнали птици. И просякът, брат им, веднага споделя трохите на своята улична участ. Щастлив е в студената птича неделя, макар че животът е жалка минута.

Площадите шумни не виждат доброто, ненужно за тях... като стара хартия. Но просякът там е. И тихо, и скромно сърцата на всички в гърдите му бият.

Денис Олегов е автор на "Колелото на историята" (2017), както и на стихосбирките -"Римодрасканици" (2014), "Раздвоението на една душа" (2014) и "Ледена жар" (2016). Негови стихове и разкази са издавани в сборниците "Manu propria", "Абсент" и "Содружество", в изданията "Нова социална поезия", "Иначе писано", "Нова асоциална поезия", "Литературен свят". Още 17-годишен започва да работи в телевизия Евроком, след това е репортер в радиостанциите „Гама“ и „VOX”, в сайтовете Kafene.bg, Novsport.com, Uspelite.bg. В момента е част от екипа на руския сайт RU24 и учи във Висшата школа по икономика в Москва.