top of page

Актуално

145 години от смъртта на Васил Левски

February 18, 2018

Васил Иванов Кунчев е роден на 18-ти юли (нов стил) в Карлово. В периода 1856-1857 година
учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, като се надява вуйчо му да спази обещанието си и да плати за обучението му в Русия. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Докато е църковен служител, Дяконът с всеки изминал ден осъзнава, че стените на храма му пречат и иска да се отдаде на много по-свещено дело - да служи за Освобождението на народа.
Апостолът решава да се запише в Първата Българска легия, организирана от друг наш велик революционер - Георги Раковски. Там той придобива първия си боен опит и извършва легендарния "левски скок", с който си спечелва и прякора.
Вярвайки, че народът трябва да се освободи със собствени сили и без помощ от другите страни, след разпадането на легията, той се записва в четата на Ильо войвода.
През 1864г. Левски окончателно изоставя монашеството и отдава живота си на революционната дейност. Започва да се занимава с учителска дейност в няколко български села, като учи децата да четат и пишат, пее им хайдушки песни и им разказва за славното минало на България.

През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.
След неуспеха на четата на Хитов, Левски е убеден, че свободата може да бъде извоювана само от вътрешността на страната.

В края на 1869 година участва в създаването на БРЦК заедно с Любен Каравелов. Те имат допирни точки в идеите си, но Левски вярва, че докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства.
Създава мрежа от комитети и с хитрост и ловкост множество пъти си спасява живота. Междувременно с "прости" думи влияе на сънародниците си, които се прекланят пред речите му. 
Датата е 26 декември 1872 година. Васил Левски бива заловен в Къкринското ханче. По-късно е осъден на смърт.Срещу него свидетелстват редица от бившите му съратници – Димитър Общи, Дидьо Пеев, Атанас Хинов, Петко Милев и други.
На 18-ти февурари (нов стил) е обесен в София, където днес е и гробът му,
След смъртта му, народът е обезверен и скърби за светлата личност на революционера.

Прието е да почитаме Апостола на датата 19.02.

На този ден си спомняме великото дело на обикновения човек, запазил идеалите си и забравил себе си в името на идеята за Освобождение. Каквото и да кажем за Левски, няма да бъде достатъчно. Редно е да  се замислим, ако не всеки ден, то на неговата дата за делата му, да си представим изпитанията, през които  е минал, за да постигне това, което днес имаме и не оценяваме. 
 

Публикуваме стихотворението на Христо Ботев за Дякона:


ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

И за да сме в синхрон с днешното време, решихме да публикуваме и стихотворение, написано от млад човек, отново за Левски.

Писмо до Васил Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб! 
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст. 

Златина Великова

За да разберете какво показва ДНК анализът на косата на Левски, от който скоро излязоха резултати, предлагаме да кликнете на бунота по-долу и да изледате клипа на BTV :

Please reload

bottom of page