ABLE ZONE

На втори май, 1998г. е учредена  Европейска централна банка в Брюксел, която има за цел да формулира и прилага монетарната политика (чрез нея правителството и централната банка на държавата контролират  паричната маса,  наличността и стойността на парите, както и лихвения процент) на Европейския съюз.

Европейската централна банка е една от седемте институции на Европейския съюз, описана в Договора на Европейския съюз. Европейската централна банка е централната банка за 19-те страни членки на еврозоната. Европейската централна банка е една от най-значимите в света.

Капиталът на банката се притежава от централните банки на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Европейската централна банка е основана през 1998 г. с подписването на Договора от Амстердам.

Основната цел на Европейската централна банка, според Устава на ЕЦБ, е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната. Това се различава от потискането на инфлацията и предотвратяването на дефлацията, които не са описани в Устава. Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.

За да разберете повече за ЕЦБ, натиснете бутона:

Князът на Третото българско царство е роден във Верона, днешна Италия.Избран е от Първото Велико Народно Събрание на 17-ти април, 1879г., като се слави с участието си в Освободителната война. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“. По негово време се случва и Съдеиниението през 1885г. - сливането на Княжество България и Източна Румелия.Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „Александър I в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.

Години след смъртта му, ние го помним като  първият български княз след Освобождението и с това, че благодарение на него е извършено Съединението.

Разберете повече за живота му, благодарение на "Българска история" и BIT:

Васил Иванов Кунчев е роден на 18-ти юли (нов стил) в Карлово. В периода 1856-1857 година
учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, като се надява вуйчо му да спази обещанието си и да плати за обучението му в Русия. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Докато е църковен служител, Дяконът с всеки изминал ден осъзнава, че стените на храма му пречат и иска да се отдаде на много по-свещено дело - да служи за Освобождението на народа.
Апостолът решава да се запише в Първата Българска легия, организирана от друг наш велик революционер - Георги Раковски. Там той придобива първия си боен опит и извършва легендарния "левски скок", с който си спечелва и прякора.
Вярвайки, че народът трябва да се освободи със собствени сили и без помощ от другите страни, след разпадането на легията, той се записва в четата на Ильо войвода.
През 1864г. Левски окончателно изоставя монашеството и отдава живота си на революционната дейност. Започва да се занимава с учителска дейност в няколко български села, като учи децата да четат и пишат, пее им хайдушки песни и им разказва за славното минало на България.

През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.
След неуспеха на четата на Хитов, Левски е убеден, че свободата може да бъде извоювана само от вътрешността на страната.

В края на 1869 година участва в създаването на БРЦК заедно с Любен Каравелов. Те имат допирни точки в идеите си, но Левски вярва, че докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства.
Създава мрежа от комитети и с хитрост и ловкост множество пъти си спасява живота. Междувременно с "прости" думи влияе на сънародниците си, които се прекланят пред речите му. 
Датата е 26 декември 1872 година. Васил Левски бива заловен в Къкринското ханче. По-късно е осъден на смърт.Срещу него свидетелстват редица от бившите му съратници – Димитър Общи, Дидьо Пеев, Атанас Хинов, Петко Милев и други.
На 18-ти февурари (нов стил) е обесен в София, където днес е и гробът му,
След смъртта му, народът е обезверен и скърби за светлата личност на революционера.

Прието е да почитаме Апостола на датата 19.02.

На този ден си спомняме великото дело на обикновения човек, запазил идеалите си и забравил себе си в името на идеята за Освобождение. Каквото и да кажем за Левски, няма да бъде достатъчно. Редно е да  се замислим, ако не всеки ден, то на неговата дата за делата му, да си представим изпитанията, през които  е минал, за да постигне това, което днес имаме и не оценяваме. 
 

Публикуваме стихотворението на Христо Ботев за Дякона:

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 

​

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

​

​

И за да сме в синхрон с днешното време, решихме да публикуваме и стихотворение, написано от млад човек, отново за Левски.

​

Писмо до Васил Левски

​

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб! 
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст. 

​

Златина Великова

​

За да разберете какво показва ДНК анализът на косата на Левски, от който скоро излязоха резултати, предлагаме да кликнете на бунота по-долу и да изледате клипа на BTV :

През нощта на 6-ти срещу 7-ми юли , 1868г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунава през село Вардим. При дебаркирането четниците са забелязани от турски патрул, което ги води до решението да не се обявява въстание, а да се прекръсне телеграфа между Русе и Свищов. Целта е колкото се може по-бързо да се стигне до Балкана. Не след дълго обаче четата е застигната от турска потеря, състояща се от приблизително 1000 души . Смело отбранявайки се, четниците организирано отблъскват противниците, давайки две жертви, и продължават на юг.
След 3 сражения, боеспособните български юнаци остават само 85. При четвъртото знаменосецът Георги Чернев е убит, а освен това турците, макар и с цената на големи загуби, успяват да заловят ранения на няколко места Стефан Караджа.С падането на нощта те продължават към Балкана и този път успяват да се откъснат от преследвачите.
На 18-ти юли 30-тина четници, начело с Хаджи Димитър, стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни турски части в състав около 700 човека. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби, в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. От тежкия бой се измъкват само четири човека. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в затвора. 
Въпреки поражението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, народът е запазил спомена  за тях и вярата в делото им и дълго се носи слуха, че Хаджи Димитър е останал жив. 
В стихотворението "Хаджи Димитър" Христо Ботев осмисля подвига на жертвалите се въстаници и рисува картината на вечно живия герой :
 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

На дата 22 юни , 831г. се състои битката при Версиникия. В нея българският владетел Крум печели пълна победа над византийските сили, командвани от император Михаил I Рангаве край дн. село Маломирово (Ямболско). Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия.

На тази дата е излъчена вътрешната премиера на българския писател и дисидент Георги Марков - "Аз бях той"  (режисьор Методи Андонов)  в Сатиричния театър.  След това представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен. След това Георги Марков се установява с Лондон. По-късно почва да сътрудничи на радиостанциите "Дойче веле" и "Свободна Европа" .
Публикуваме част от главата "Чувство за непоносимост" ("Задочни репортажи за България") , където авторът сам показва своята гледна точка относно събитието. 



 

Не беше въпросът за съдбата на пиесата ми в Сатиричния театър. За мен и за всички беше ясно, че щяха да я спрат. В края на краищата театърът беше техен. Истинският въпрос беше за това, че аз никога не успях (въпреки опитите ми) да се идентифицирам с тях. Винаги усещах ясна предопределеност, която категорично определяше кое беше мое и кое беше тяхно. Нещо повече, често пъти тази разлика беше почти като разликата между огъня и водата — с двете възможни алтернативи на тяхната принудителна общност — или огънят да угасне, или водата да се изпари.

Закритата премиера беше насрочена от ръководството на театъра с две цели — да се разбере какво мислят властите и да се потърси подкрепата на публиката. Режисираше Методи Андонов, а титулярният режисьор Нейчо Попов дойде от болницата, за да гледа нашето представление. Горкият Нейчо, той продължаваше да вярва, че можеш да създадеш честна и остра сатира, без да засегнеш режим, който винаги е бил против каквато и да е съществена критика. За мен, а струва ми се и за Методи нямаше илюзии. От всички принципи, които някакво изкуство може да следва, най-невалиден е принципът: „И вълкът сит, и агнето цяло.“ А в голямата литература, в голямото изкуство принципът неотменно е бил: „Или вълкът, или агнето.“

Реакцията на публиката надмина и най-добрите ни очаквания. Парцалев беше великолепен и залата се тресеше от смях. Но колкото по смешно ставаше първо действие, толкова по-мрачни бяха някои лица в салона. > В антракта към мене си проби път известен полковник от Държавна сигурност.

„Абе — каза той, — ти каква чешка пиеса си написал?“

Отговорих му, че пиесата е българска, и отминах. После дойде Стефан Цанев, който беше драматург на театъра, и ми каза, че след представлението ще има заседание на съвета заедно с хора от Комитета, за да се реши съдбата на спектакъла. Казах му, че не желая да присъствам на заседанието, защото знаех накъде отиваха нещата. Помолих го да ме представлява. Краят на закритата премиера беше изпратен от публиката със силни аплодисменти. Отвън, на тротоара, баща ми, който гледа пиесата, ми каза:

„Ще береш ядове с тая пиеса!“
(...)

 

На днешната дата , 1904 г в Солун. се ражда един от най-видните поети и преводачи - Атанас Далчев. Харесван от мнозина и труден за учениците, той е автор на поезия с философска тематика. През 1914г. къщата на семейството му изгаря и се мести в София, където той учи в Първа мъжка гимназия. Изпъкващ пред съучениците си, той изнася реч накрая на годината пред целия випуск. По-късно е приет в Софийския университет със специалност философия.През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. За съжаление 5 години по - късно , къщата му е разрушена от въздушните бомбардировки и семейството се евакуира в Лясковец.
След 9-ти септември, 1944г., подложен на силен натиск , той спира да пише. До края на 1947 г. е началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. Понеже няма друг избор, той се занимава с преводаческа дейност, за да може да изхранва децата си.Едва през 1956 г. Далчев започва да пише отново, а през 1965 г. публикува „Стихотворения“.
По случай днешния ден, решихме да ви зарадваме с едно от хубавите му стихотворения, а именно :
  
КНИГИТЕ
 

Пред мен е книгата разтворена

и денем, и нощя;

все сам, аз не познавам хората,

не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,

изгрява ден, залязва ден:

аз дните си като страниците

прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,

о, зов на любовта,

и аз изгубих зарад книгите

живота и света.

​    Евтим Евтимов е един от най-търсените и харесвани български автори. Той е посветил едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов и също така пише стохове, в които възхваля българската природа.
     Той е директор на издателство "Народна младеж" до 1984г. , а до 1975г. работи като заместник - главен редактор на списание "Пламък" . В периода 1889 - 1891г. е главен редактор  на списание "Родолюбие" .
    През 2009 г. е удостоен с националната литературна награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за цялостно литературно творчество и принос в поетическия жанр.
    Поклонението ще се извърши на 10.06.2016 г., петък, от 11.00 часа във фоайето на Народния театър „Иван Вазов". 


"Росата в равнината е изгряла"

Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.

Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците - в кладенчета от лъчи,
земята - в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.

На днешния ден, 06.06., през 1999 г. си отива един изключителен български поет - Дамян Дамянов. През 60-те години на миналия век той работи като литературен консултант във вестника "Народна младеж" и е редактор на списание "Пламък".

През 1949 г. той за първи път публикува стихотворения във вестник "Сливенско дело", а през 1998 г. е удостоен с наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.

​

По случай днешния ден, решихме да ви предоставим стихотворението "Любов":

​

Любов

​

Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо

владееш цялото това

човечество? Върховна лудост

или върховна мъдрост си,

щом в своя порив, в свойта жажда

ти можеш да го покосиш,

тъй както можеш да го раждаш?

Чрез тебе съществува то.

Чрез теб родено, с теб умира.

Чрез теб душата му - листо

се носи тъжно из всемира.

И този цял всемир тъй тих,

и туй листо, и този вятър

ведно събрани - туй си ти!

Да, ти, едничката, която

си вред и всякаква - кълбо

от грешна плът и дух безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.

                                                                                                                         25.04.1991 г.

На 3 юни се навършват се 16 години от смъртта на Невена Коканова, "първата дама на българското кино".

"О , неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш , и не говориш на своя език?"

Думите, написани от Паисий Хилендарски в неговата "История славянобългарска" през 1762 г. са актуални и сега. На днешният ден, 3 юли , 1773г. умира върожденецът с патриотично мислене. Човекът, който чрез словото си е предал славните подвизи на българския народ. Простият монах моли народът да се събуди и да се нарича с гордост българин. За жалост и днес много хора са забравили славното минало на България и не се "събуждат" от дълбокия сън, мислейки че съдбата на страната им не зависи от тях. Затова ви предлагаме да прочетете Вазовата ода "Паисий" и да с гордост да си припомните за човека , "тъмен " , "бледен" , съхранил и написал част от великата ни българска история .

На днешния ден, 02.06.2016 г. се навършват 140 години от преминаването на Ботевата чета. Днес почитаме героите, жертвали се за свободата на България и за нейната независимост. Герои, които никога не трябва да забравяме, герои като великия публицист и революционер Христо Ботев. Човекът , изрекъл и написал вековните думи : " Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!" заслужава необходимата почит , която се състои в минутите мълчание при  биенето на сирените в 12:00ч .

Но дали само това е достатъчно? Дали хората днес се интересуват въобще от това кой е той? Дали знаят за какво се е борил "скандалистът"? 

Дали въобще ние днес можем да си представим  в каква мизерия и нищета е живял нашият велик поет и бунтовник Христо Ботев, за да стигне до крайната си цел - да подари  живора си за свободата на народа. От буен ученик в Одеската гимназия , слушащ с наслада как хъшовете говорят за мечтаната свобода, той  самият става войвода и поет. 
Ботев се е борел за своя идеал, отдал се е напълно на своята мечта, пламенно е преследвал целта си и е умрял за свободата на България. 

България не ще забрави своите герои! 
Поклон пред светлата им памет!

21 май е празник в чест на Свети Константин и Елена. Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

На днешния ден, 20.05.2016 г. се навършват 71 години от смъртта на генерал Владимир Вазов, победителят от Дойран.
Брат на писателя Иван Вазов, той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция, извършена през Първата световна война.

Умира в мъки, тъй като всичките му синове биват мъчени, след като по време на Съветската окупация са съдени от т.нар. "Народен съд".

Поклон пред светлата му памет!