ABLE ZONE

"Тютюн" е роман от Димитър Димов, който има две издания - оригинал и цензуриран вариант ( заради режима). Не мога да кажа, че книгата ми хареса особено - аз четох цензурирания вариант, защото разбрах, че него ще учим. В началото книгата ми се стори увлекателна- откривах положителни качества в отрицателния герой- Борис Морев. Струваше ми се амбициозен младеж, готов на всичко, за да постигне целите си. Както и повечето читатели, веднага се влюбих и в Ирина - младото момиче, открило любовта.
С интерес следях действията на двамата герои, които се превърнаха в роби на парите и властта. Димов ясно е описал падението на нравите и ценностите. От любими герои, за мен те се превърнаха в жертви на материалното.
По-безинтересно ми беше да чета за комунистите - Лила, Павел, Шишко и другите борци за равенство. Разбира се, книгата дава ясна представа за времето си, но живеейки вече в демократичен свят, минал през така мечтаното за героите време, на мен ми бяха крайно далечни техните виждания и идеи. 

Факт е, че светът не се е променил особено от тогава - книгата се чете лесно и е по-разбираема от "Под игото", в която са използвани много турцизми. И днес ние се борим за правда, недоволни сме от управляващите, искаме по-добър живот, срещаме бедни и гладни хора... Но кажете ми, години след писането на тази книга, завършваща  с "оптимистичен край", ние можем ли да кажем, че началото на "новият" свят е довел до нещо хубаво?
Това бяха размислите ми след прочита на тази книга. Това е лично мое мнение и не задължавам никого да мисли по същия начин.
Книгата, разбира се, може да се разгледа в още много аспекти, но нито съм литературен критик, нито се хваля, че разбирам изцяло съдържанието. 
Няма как да се отрече таланта на Димов, особено в описанията, които понякога бяха толкова обстойни, че ми ставаше скучно. Няма как и да не се съгласим, че книгата разкрива различните особености на времето си и ни запознава с мисленето на тогавашните хора.
Давам линк към видео, в което може да разберете подробности, благодарение на История.bg:

В задължителната литература за 12. клас ми беше включена книгата на Димитър Талев - "Железният светилник". Романът е част от тетралогия и е публикуван през 1952г.  . След като я прочетох сравнително бързо, мога да отбележа, че стана едно от любимите ми български произведения. За мен беше  изключително интересно  четиво - имах чувството, че чета приказка. Срещат се няколко линии- на буйната младежка любов, на "събуждането" на българите (тъй като действието се развива по време на турското робство) и  борбата за независима от гръцката църква. 

 Добих представа за положението на българите през Късното възраждане. Разбира се, нямах търпение да я дочета, за да разбера края на любовната история, възхищавайки се на качествата на влюбените.