За проблемите в образованието

Българското образование е тема, която се оказва прекалено разисквана в последно време, но едновременно с това остава все така неразбрана. Обсъжда се въвеждането на нови програми, включването на нови уроци и назначаването на млади учители, но на обикновения гражданин не му се позволява да разбере проблемите на образователната система, тъй като на дневен ред се поставя спорът за това дали да се учи за комунистическия режим и светлината на прожектора огрява само отделни депутати, спорещи какво трябва да има на страниците на учебника по история. По-интересен очевидно е конфликтът между партиите, а на заден план са оставени същинските проблеми, пред които е изправен един учител и един ученик.

Тъй като доскоро бях ученичка, в съзнанието ми още са пресни проблемите, пред които беше изправено моето училище - НФСГ. За мен най-притеснително беше цялото натоварване, което изпитвах – неизяснени срокове, ранно започване на учебния процес (7:30ч.), учители, които вместо да преподават с ентусиазъм, чакат с нетърпение пенсиониране, куп задачи, които са свързани с преписване на уроци, вместо с практически занимания. Най-силното ми разочарование беше фактът, че повечето учители предпочитаха да всяват страх у учениците, тъй като мислеха, че това е единственият начин да ги респектират. Този остарял метод бе успешен само за засилването на враждата и още повече отслабваше връзката, която е нужна за изграждането на добри взаимоотношения.

Най-трудното в такъв случай за учениците е да се приспособят и да открият възможностите си без нужната подкрепа от учителя. В НФСГ аз имах любим преподавател, на когото се възхищавах именно за това, че се стремеше да ни помага да разбираме материала, като разсъждаваме и провеждаме дискусии. Неговата дисциплина – философия, беше един от любимите ми предмети, тъй като той успяваше да я вкара в проблемите на съвременния свят, да ни разкаже казуси и проблеми, с които съживяваше сухата теория от учебника.

Той немалко пъти е изказвал пред нас, учениците, проблемите, които вижда в образованието.

В интервю за OFFNEWS той заявява, че много съвременни родители са изцяло абдикирали от възпитанието на децата си и смятат, че това е отговорност изцяло на училището. Това със сигурност води до трудности, особено когато в ролята на учител не ти се позволява да преподадеш днешния урок, а ти се налага да се заемаш със задачите на родител. Като най-голям проблем за себе си и колегите си той определя месомелачката на попълването на справки, планове, отчети и пр. Казва, че методическото обучение във ВУЗ не подготвя колегите му за това и те не издържат. Така превръщането на учителя в чиновник се поставя като главен проблем в нашата образователна система.

Докато учителите ни са заети с попълването на графи, в които да обясняват разпределението на учебния график и дейността в него, отговарят на таблици с въпроси: „Твоят час”, „Превенция за ранно отпадане от училище”. „Работа с деца в риск”, учениците се чудят защо преподавателите им са толкова изнервени и предпочитат да пропуснат някой час. Проблемът е в това, че прекаленото натоварване обезсмисля ходенето до училище, когато е по-ефективно да си научиш сам урока - и без това в училище си го преписвал, вместо да ти бъде обяснен.

Единственото положително е, че все още са останали учители като г-н Георги Радев, който вижда не в заплащането си, а в удоволствието стимула да работи качествено и да помага на учениците си да разберат не само урока, но и като цяло по малко от живота. Професията се нуждае именно от такъв добър пример, от поле за изява и от мотивация, тъй като тя е възпитателят на днешното поколение и от нея зависи дали ще ни се усмихне бъдещето.

#България #социалнитеми #образование #училищ #система #учител #ученици