29 години преход стигат!

"Революцията е една премиера, после спектакълът пада“, пише дисидентът Радой Ралин, антипод и критик на Тодор Живков. Народът обаче сякаш още не може да вникне в острите думи на сатирика, въпреки че спектакълът падна още през далечната 1989-а година. Революцията, бунтът и надеждата, градящи се на синята идея, сякаш са били един мост към настоящия момент. Момент, в който се твърди, че „демокрацията ни отне много“ и Волен Сидеров обявява Крим за неокупиран. Обещал е съдействие на Русия и се хвали с наложеното проруско поведение на българското правителство.

На гости ни е поканен самият руски президент Владимир Путин. Агент на ДС е назначен без конкурс от министъра на земеделието да управлява еврофондове. Да, историята се пише от победителите. България се „освободи” и получи нова диктатура, крепяща се от армия, въоръжена със съответните медии. Това е мостът, който си изградихме. Уж се намираме далеч от миналото, но всъщност ни делят няколко крачки. И винаги се връщаме назад, тъй като имаме тази възможност.

О, вий прекрачващи през този преход, надежда всяка тук оставете!!!

За декомунизация и лустрация.

За правова държава, нов морал в политиката и достоен начин на живот.

Гласовете на всички онези хора, викащи за свободата през далечната 89-а година, сега засрамено шепнат от далечното 111-о място… Народът не се вглежда в настоящето си, има право само да се надява, като вика „ Бъдещето ми! Бъдещето ми!“. Но не се замисля кой граби от бъдещето му с цели шепи… Не му прави впечатление, че в сърцето на София се издига паметникът на „освободилата го“ Съветска армия, докато в Полша се приема закон за забрана на комунистическата пропаганда. При нас монументът на Червената армия е ключов за празнуването на 3-ти март.

Революцията наистина се оказа една премиера. Завесите паднаха, зрителите се разотиваха разочаровани. После се уплашиха – земята се разтърси от знакови убийства, формираха се мутренските групировки. Спектакълът падна. Филмовите герои си останаха същите – само че си смениха костюмите и партиите. Медиите не пропускат възможността да напишат по някоя удобна новина за тях. А за обикновения реципиент няма значение какво чете – щом съдържа патриотична нотка, значи е вярно, нищо, че се финансира от Москва.

Усетената подмяна вместо промяна приспа и без друго безразличния българин. Преходът не е приключил и със сигурност скоро няма да приключи. Докато политическият елит на посткомунистическия период ни лъже, че сме свободни да гледаме различни филми, но на сцената се показват познати актьори, които печелят в класацията „Несвобода на словото“, ще усещаме смразяваща подмяна.

На идеалите. В начина на мислене.

Преходът създаде новия тип човек, който в момента седи на дивана, радва се, че му е топло вкъщи, измамил е както може държавата, подпрял се е с едната ръка и се усмихва на окачената над него картина… Този мислител обаче не е от скулптурата на Роден. А картината не е от Ван Гог, а е самият портрет на Тодор Живков.

След 45 години лозунги с пропагандни мисли днес умът му е запечатал само „хубавите времена“. Говори на децата си как е бил беден, но… всички са били бедни. Така е справедливо. Справедливи ли са обаче присъдите на 30 000 убити и безследно изчезнали?

Това е преходното мислене. То е съжаление. И затова днес пак се връщаме назад, искаме някой пак да ни каже в какво да вярваме, на кого да се подчиняваме и коя държава да обичаме повече от своята собствена. Сами искаме диктатура. Получаваме я под медийна форма. Сами искаме лъжа и заблуди, тъй като разочарованието от настоящето е по-силно от здравия разум. Няма ги онези хора по улиците вече. Няма кой да се бори за свободата.

Няма кой да извика „29 години преход стигат!“.

#България #преход #29години #комунизъм #лустрация #политика #комента