Европредседателство ли?

ndk-sofia-2012-pd-06

Годината е 2018-а, а България посреща първите си дни като председател на Съвета на Европейския съюз студено, в унисон с януарското време. Във въздуха се усеща скептичността към страната ни от критичните западни медии и недоверието на българските граждани към собствената им държава. Страхът от това да не се изложим пред чужденците се усеща още повече в началото на годината, в която сме домакини. Дълбоко в сърцата на българските граждани е застинала мисълта, че сме несъвместими със Запада. Откакто държавата ни е членка на Европейския съюз винаги ни е било натяквано, че се отличаваме от другите страни. Все сме мислили, че представляваме тъмното петно на Съюза, защото името на родината ни се явява олицетворение на корупция и недействаща съдебна система. Град София е в съзнанието ни като замърсената българска столица, затова би било смехотворно да я наречем "европейска". Държавата най-често е обвинявана за корупция по високите етажи на властта. Западът твърди, че поради тази причина има недоверие в страната и не би позволил тя да влезе в Шенгенската общност. Още по-недопустимо е бездействието на съдебната система, която не се бори с националните ни проблеми, и скоро няма да си прокара път до нивото на европейските.

Другият главен проблем на страната ни е свободата. Свободата на словото, която се крие на срамното 109-о място според новия световен индекс на организацията "Репортери без граници". Или срамната несвобода на личността и избора. Хомофобията , която ни прави още по-далечни в очите на ЕС, който носи мотото " Единство в многообразието". Сексуалната ориентация е четвъртата най-разпространена причина за дискриминация в България и обидите на нейна основа се приемат като форма на "патриотизъм" и "мъжественост". Насилието се поощрява, а именно в това личи леденото отношение на страната ни към европейския морал. Българското общество не приема факта, че ние сме част от него, както и не разбира ценностите му. То носи отпечатъка на 45 години цензура и безгласно приема Европа като страничен звук. Ние пеем фалшиво "Одата на радостта", а думите на Алеко се долавят в ехото: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам!".

#Europe #Bulgaria #2018