Предизвикателствата на времето, в което живеем

Предизвикателствата на времето, в което живеем „Ние спориме двама със дама на тема“ „Предизвикателствата на новото време“. Тя е заклет песимист, аз съм по-скоро на оптимизма робиня. Но и двете тук откриваме някакво сходство – в хората на новото време.И така, почваме да изброяваме няколко проблема, свързани с нашия модерен живот, а докато тя издиша сиви ленти цигарен дим, аз вече съм изготвила цял списък с предизвикателства от новия свят: 1. Технологии 2. Тероризъм 3.Корупция 4. Бежанци 5.Агресия Тя наднича в списъка и оживено почва да обяснява за първата точка: Днешните деца постоянно си гледат телефоните, а не четат книги! Телевизията ни манипулира, разваляме си зрението! А когато дъщеря ми си хване телефона,прекарва часове из социалните мрежи, не ми помага с вечерята и се сърди, ако ѝ направя забележка, даже троснато отговаря! Замислих се – та тя е права– технологиите са станали част от ежедневието ни! Благодарение на телевизора или интернет ние можем да разберем каквото пожелаем, а пестим толкова време! Но има едно нещо,което представлява проблем – комуникацията между хората и липсата на истинско общуване. Защото какво по-хубаво има от това да чуваш гласа на човека срещу теб, изпълнен с любов и енергия, вместо да четеш сухите съобщения…Кога ли последно дамата до мен е говорила с дъщеря си…Този въпрос аз обаче не можах да ѝ задам, защото тя с цялата си енергия премина на втората точка от плана: -Да не говорим за тези терористи! Толкова ме е страх, приятелко! Искат да ни убият, а ние нищо не можем да направим! Чувствам се в опасност, където и да ида… Не мога да разбера що за хора са това… Мислят само да убиват, а ние как да се защитим?! - Никога не съм разбирала това античовешко мислене –отвърнах бързо, но тя продължи да говори. Реших да я изслушам докрай. Дамата до мен обичаше да си придава важност. - Корупцията в България е нещо, което ще продължи вечно! Сякаш не знаем, че ни грабят! Знам ги всички крадци! Но в крайна сметка какво? И ти да нямаш пари, ако ти дадат, ще си вземеш, нали така? Бежанците си записала значи! Ами аз се чувствам застрашена, като ги виждам! Знам за обстановката в Германия – изнасилват жените, бият се, а някои може да са терористи…А какво право имат да живеят в страната ни и да им даваме пари? Дамата се ядоса и реших да взема обратно списъка. Трябваше да включа и нея в него, защото за мен тя представляваше също едно огромно предизвикателство – искам да оцветя сивите ѝ думи, да се отърва от тази повърхностна особа!А тя си тръгна, като ме остави с един куп мисли на масата. Казаното от нея кънтеше в главата ми – а това бяха толкова празни и черни мисли, впили се в съзнанието ѝ… А тя сама призна, че телевизията ни вреди. Технологиите за мен представляват една нова сила, движеща се с непредвидлива скорост. Ние сме дотолкова свикнали с нея, че не разбираме кога тя може да се окаже опасна и да ни изпревари, да ни затвори в системата си и да ни манипулира. Технологиите са около нас –без тях не можем вече. Ние трябва да преценим обаче доколко те са ни полезни.Ако общуването ни се превърне в една пустиня от съобщения и празни емотикони, как ще разберем доколко човекът срещу нас е истински? Телефоните ни отдалечават – вглъбяваме се в тях и спираме да обръщаме внимание на близките хора. Така губим ценната си връзка с живота и радостта от комуникацията. За тероризма дамата беше кратка и ясна – той е заплаха. Заплаха,която се е превърнала в тъмен облак, който рано или късно изсипва огнена буря. Тероризмът – това е една черна философия, издигаща на първо място страха. Ако се обединим срещу страха, ако държавите се споразумеят, ако се избавят от лични интереси и се превърнат в екип,имащ една единствена цел (която винаги трябва да съществува) – закрила на хората и обществото. Вчера имаше атентат в Стокхолм – камион прегазил няколко човека, последвала стрелба. Тази новина не представлява вече изненада. Свикнахме да се случват атентати, свикнахме да даваме жертви, свикнахме да се надяваме да не се случи на нас.След атентата в метрото в Санкт Петербург ние само сведохме глави, сломени от тази мощна сила. Не търсим причините, ние искаме да забравим тероризма. Но да си безчувствен пред смъртта и невинните ѝ жертви– това прави теб терорист. Корупцията – тази гниеща отвътре ябълка, която все така дълбаем. Моята събеседничка право каза – кой не знае, че съществува корупция в България? Преди около седмица, срещнах един британец в сърцето на София, който ми обясни, че когото и да пита, му казва, че в България най-големият проблем е корупцията. От Европейския съюз ние имаме най-голям проблем с тази клептоманка, облякла се във властта, дадена ѝ от народа. Тя бяга като чуе румънски модел или когато румънски представител дойде на гости! Същата тази клептоманка издава незаконни и поръчкови материали, за да унищожи желанието за промени в съдебната реформа. За съжаление нейната маска е от народна изработка и струва скъпо – на парламентарните избори нито една от водещите партии не се осмели да включи в програмата си тази така недостижима съдебна реформа, а тези, които опитаха, бяха заглушени. Принципът „ и ти да нямаш, ще приемеш“ при мен никога не би просъществувал, откакто видях как човек продава себе си и честта си за малко пари. А какво остава от теб, като си загърбил ценностите си и си се хвърлил в златната мина...Превръщаш се в един Борис Морев, а когато те видят министри или депутати, викат подир теб „Без чест ли си? Прави ти чест!“ (“Приказка за честта“,Христо Смирненски)

Стигам до точка 4-та от списъка. Мислите продължават да нахлуват в главата ми,а редом с тях и думите на дамата… Бежанците. Хора, търсещи нов дом, поради невъзможността да живеят в държавата си, където бомби унищожават къщите им. Новото за нас винаги е било опасно, а чуждото е заплаха. Ние не можем да ги разберем, не искаме и да се поставим на тяхно място и отвръщаме с една наслоена агресия, растяща в сърцата ни. За някои от нас патриотизмът се изчерпва в това да използваш чуждо знаме и да скандираш, че бежанците ще ни поробят, докато друг ще приюти семейство нуждаещи се. Отец Кортези се оказа победен от великия патриотар, а това значи само едно – агресията спечели. Тя прогони доброто, взриви храма на милосърдието и се заселели в домовете на хората. Учителят ми по свят и личност ни предизвика да обединим имената на уроците от 12.клас и от тях да направим свързан текст……Аз реших да изпълня предизвикателството, като свържа проблемите от списъка ми в едно – Дали ще се справим с предизвикателствата на новото време зависи от връзката между хората. Тя може да бъде отнета от технологиите. Ако пък не съществува, няма да е възможно цели държави да се обединят. Няма и да се справим с корупцията,ако сме обезсърчени. Няма да сме способни да протестираме,както в Румъния. Няма да може да се наречем хора, ако не протегнем ръка на бездомния човек, скитащ се в непозната държава. Понякога ни е нужно само да си напомним мъдрата мисъл на Йовковия герой – Сали Яшар, който е осъзнал, че най-важното нещо на света е любовта между хората, а осъзнавайки това, ще можем да спечелим спора с повърхностната дама и ще успеем да намерим сили за борба с агресията.